Заговезни по кортенски

С палене на куралийници и хвърляне на бутурници кортенци традиционно празнуват заговезни.

Българинът традиционно обича и почита празниците си. Нужни са му само добра компания, музика и достатъчно количество алкохол. Празничното ни настроение винаги е налице и за наш късмет 2010 се очертава да е много празнична. Поднася поводи и то по няколко наведнъж. Как да не ти се празнува! Само, че как да отбележим 14-ти февруари? Кого да почетем? Трифон Зарезан, Св. Валентин или Заговезни?

Дали за да е в духа на българските традиции, дали защото постя или просто защото имах нужда от нещо българско и ново избрах да празнувам Трифон Зарезан и Заговезни. И то не къде да е, а в родното село на един мой приятел.  Той ме запали да почетем празника както хората от този край. С палене на куралийници и хвърляне на бутурници. Та решили без много много да му мислим събрахме багажа и тръгнахме за Кортен.

Кортен се намира на 5 км. северно от Нова Загора. Един живописен край, разположен в подножието на Средна гора. Кортенци са известни с лозаро-винарските си традиции и отглеждането на животни. Наблизо се разлива река Тунджа и образува остров Баба Яна. Там се намира и с. Баня, известно с минералните си извори, където някога се е развивал балнеоложки лечебен туризъм. От старата слава за жалост е останала само една западнала и пустееща база, в която са настанени бежанци, изоставени български деца и самотни старци. Само на няколко километра е язовир Жребчево, друго прекрасно място с изключителна природа. В околностите на Кортен има шест тракийски и три селищни могили, свидетелства за древната история на местността.

Явно кортенския край се е харесал и на римските войски и ги е накарал да изградят военен лагер, който е дал името на селото. Според преданието, наименованието Кортен идва от римската дума “кохорта”, военна част наброяваща 1000 души. От времето на своето създаване III-IV век, селото не е променяло името си, доста рядко явление в нашата историята.

Първото нещо, което ще забележите при влизане в Кортен, е паметникът на стар руски самолет, МИГ-21, поставен в чест на тримата летци, които е имало селото. В духа на българския градоустройствен модел, в центъра на Кортен има площад, около който са построени кметството, читалището и часовниковата кула. На изток от площада се намира символа на Кортен – неговата църква. Построена през 1835  г. с разрешение на турската управа, изградена според тогавашните изисквания, сравнително ниска, като част от нея е под земята. Оградена е с тухлени дувари, зад които стърчат осем метрови туи. В двора има огромен орех, стар може би колкото църквата. В северната част на двора се извисява каменна кула обвита в бръшлян, а на върха на кулата има камбанария и сочещ на изток кръст.

И така, след кратката обиколка из Кортен дойде реда и на празниците. Денят на Св. Трифон Зарезан, редовно се отбелязва в Кортен с празничен концерт в читалището. Обикновено на концерта вземат участие попфолк величия като Ивана, Глория и др., но поради липсата на средства в общината, тази година имаше само представление на местните фолклорни групи към читалището. Разбира се това не попречи залата да се напълни и с народни песни и танци да бъде почетен Св. Трифон Зарезан. Все пак,  кортенци са видни лозаро- винари. По-интересен обаче е начинът, по който в Кортен се отбелязва Сирни Заговезни. С палене на „куралийници” и хвърляне на „бутурници”. И на мен тези две думи нищо не ми говореха. Куралийниците представляват огромни клади направени от зарязаните лозници, които достигат 4-5 метра височина. Е, в съвременният си вариант са добавени и малко стари гуми. За контраст разбира се!

Всяка махала подготвя предварително своята Куралийница и я пази денонощно да не бъде изгорена от някоя от другите махали. Това също е част от празника. Ако куралийницата не бъде опазена, няма празник. Бутурниците на свой ред са издялани, най-често от дрян, малки стрели за „вадене на очи”, чиито крила се палят и се мятат силно настрани и нагоре. Поради специфичната извивка на крилата се образува едно въртеливо движение около оста по време на летежа. Човек вижда как малки огнени кръгове прехвърчат във всички посоки на нощта. Всяка стрела се „нарича” за здраве, за любов, за плодородие, за берекет, наричат се дори и на животни. Аз нарекох стрелите си за здраве и любов. Повелята гласи, че накъдето хвръкне стрелата от там ще ти е жената. Е, моята отлетя на север!

На фона на самото палене и хвърляне тече бурно веселие. Подават се кани с домашни вина и ракии и всички заедно, по комшийски, отбелязват празника. Студеното време и силният дъжд не позволиха да се извият български народни хора и ръченици, но това не попречи на празничното ни настроение. Накрая за здраве и късмет се прескача три пъти горящата куралийница и всички се прибират по домовете, където продължават с традиционна за празника вечеря.

Аз бях поканен и посрещнат подобаващо се с пита, бяла халва, вино и ракия в дома на моя приятел.

Цялото това преживяване ме накара да се замисля за родните ни места и традиции, за празниците, които почитаме, за близките ни хора и за нас самите. Радвам се, че все още има места и хора в България, които почитат традициите си и празнуват заедно празниците си.

ГАЛЕРИЯ

не знаех, че има такова село, доста добре е поддържано, от това което си показал. Вероятно си се чувствал като герой от стар български филм с тези огньове и стрели, малко ти завиждам:)))

самото село и хората, които живеят там са интересни, та от там и разказа. Ако ти се отвори възможност ти пожелавам да го посетиш:)) Не бих казал като във филм защото и селото и хората, и обичаите са реални. Но наистина се почувствах по български, а това беше и причината да посетя Кортен:))))

Благодаря за написаното,аз съм от Кортен и се радвам да прочета написаното.Поздрав и заповядайте отново и отново!!!

От както се помня в Кортен на заговезни се палят куралийници и се хвърлят бутурници.Много е интересна самата направа на бутурниците.Те задължително трябва да са от дрян, а ушите от микиш.Много е интересно за малките деца10-15 годишни а и за взрастните.Да са ви леки постите!