САЛОМЕ

Най-ужасното нещо са очите му. Приличат на черни дупки, прогорени от факли в тирски гоблен. Те са като тъмните египетски пещери, в които драконите си правят леговища. Като черни езера, развълнувани от фантастични луни... Дали ще заговори пак?

Колко е слаб! Прилича на тънка статуетка от слонова кост, на фигурка от сребро. Сигурна съм, че е целомъдрен като луната. Прилича на сребърен лъч, на сребърна стрела. Искам да го погледна по-отблизо. Трябва да го погледна отблизо!

Коя е тази жена, която ме гледа? Не искам да ме гледа. Защо ме гледа със златистите си очи изпод позлатени клепачи? Не знам коя е. И не искам да знам. Кажете й да се махне. Не с нея искам да говоря аз. 

Аз съм Саломе — дъщеря на Иродиада и принцеса юдейска.

Назад, дъще на Вавилон! Не се приближавай до избраника господен! Твойта майка заля земята с виното на своите злодеяния и викът на нейните грехове стигна чак до ушите божии. 

Говори още, Иоане. Гласът ти е музика за моите уши.

Говори още! Говори, Иоане, и ми кажи какво трябва да правя. 

Дъще на Содом, не се приближавай до мен! По-добре закрий лицето си с покривало и посипи главата си с пепел и иди в пустинята да търсиш Сина человечески. 

Кой е този Син человечески? И той ли е така красив като тебе, Иоане? 

Скрий се зад мен! Аз чувам как ангелът на смъртта размахва своите криле в двореца.

Ангел господен, какво правиш тук със своя меч? Кого търсиш в тоз дворец? Часът на този, който ще умре в сребърни одежди, не е настъпил още. 

Иоане!

Кой говори? 

Влюбена съм в твоето тяло, Иоане! Тялото ти е бяло като лилиите в полето, които никога косач не е косил. Тялото ти е бяло като снеговете по юдейските планини, които се спускат към долините. Розите в градината на арабската царица не са така бели като твоето тяло. Нито розите в градината на арабската царица, нито нозете на зората, когато пропълзява по листата, нито гърдите на луната, когато поляга в обятията на морето... Няма на света нищо по-бяло от твоето тяло. Дай ми да го докосна! 

Назад, дъще на Вавилон! От жена роди се злото на света. Не ми говори! Няма да те слушам! Аз слушам само гласа божий.

Тялото ти е отвратително. Като тялото на прокажен. Прилича на гипсова стена, по която са пълзели усойници; на гипсова стена, в която са свили гнездата си скорпиони. То е като белосана гробница, пълна с гнусотии. То е ужасно, тялото ти е ужасно! В твоите коси съм влюбена, Иоане. Те са като чепки грозде, като чепките черно грозде, които висят по лозите на Едом в земята на едомитите. Косите ти са като ливански кедри, като гигантските ливански кедри, които приютяват в сенките си лъвовете и разбойниците, търсещи скривалище през деня. Дългите черни нощи, когато луната крие лицето си, когато звездите се боят, не са така черни като косите ти. Тишината, която цари в гората, не е така черна. Няма на света нищо по-черно от косите ти... Дай ми да ги докосна! 

Назад, дъще на Содом! Не ме докосвай! Не осквернявай храма господен! 

Косите ти са ужасни! Покрити са с кал и прах. Като кълбо змии са се увили около врата ти. Не обичам косите ти... Желая устните ти, Иоане! Устните ти са като алена лента на кула от слонова кост. Те са като нар, разрязан на две с нож от слонова кост. Цветовете на нара, които цъфтят в тирските градини и са по-червени от розите, не са толкова червени. Червените звуци на фанфарите, които известяват приближаването на царете и внушават страх у врага, не са толкова червени. Устните ти са по-червени от нозете на гълъбите, които живеят в храмовете и се хранят от жреците. По-червени са от нозете на онзи, който се връща от гората, дето е убил лъв и е видял златисти тигри. Устните ти са като стръкчета корал, намерени от рибарите в сумрака на морето, корал, който те пазят само за царете!... Те са като цинобъра, който моавитите изкопават в рудниците на Моавия и който царете им отнемат. Те са като лъка на персийския цар, който е боядисан с цинобър и чиито рога са от корал. Няма на света нищо по-червено от устните ти... Дай ми да ги целуна! 

Никога, дъще на Вавилон! Дъще на Содом! Никога! 

Аз ще целуна твоите устни, Иоане! Ще целуна твоите устни!

Аз ще целуна твоите устни, Иоане!

Дай ми да целуна твоите устни, Иоане! 

Не се ли боиш, дъще на Иродиада? Не ти ли казах, че съм чул как ангелът на смъртта размахва своите криле в двореца, и не дойде ли той, този ангел? 

Дай ми да целуна твоите устни. 

Дъще на прелюбодеяние, има само един човек, който може да те спаси. Той е оня, за когото ти говорих. Върви го намери! Той е на един кораб в морето галилейско и разговаря със своите ученици. Падни на колене на морския бряг и го извикай по име. Когато той дойде при теб — а той отива при всеки, който го повика, — простри се в нозете му и го помоли да ти опрости греховете. 

Дай ми да целуна твоите устни! 

Бъди проклета, дъщеря на майка-кръвосмесителка, бъди проклета! 

Аз ще целуна твоите устни, Иоане! 

Не искам да те гледам, ти си прокълната, Саломе, ти си прокълната! 

Аз ще целуна твоите устни, Иоане! Ще целуна твоите устни! 

Ах, блудницата! Прелюбодейката! Ах, дъщерята на Вавилон със златистите очи и позлатените клепачи! Ето . какво казва господ-бог — нека тълпата се спусне въз нея! Нека народът грабне камъни и я убие с тях!...

Нека военачалниците я прободат с мечовете си, нека я премажат с щитовете си!

Така ще изтрия злото от лицето на земята и всички жени ще се научат да не подражават на мерзостите й. 

Нищо не чувам. Защо не вика този човек? Ах, ако някой се опита да ме убие, аз ще викам, ще се браня, не бих искала да страдам... Удряйте, удряйте, Нааман, удряйте, ви казвам... Не, нищо не чувам. Тихо е, ужасно тихо. А, нещо падна на земята! Чух, че нещо падна. Това беше мечът на палача. Той се бои, този роб. Той е страхливец, този роб. Трябва да се изпратят войниците. Ела тук, ти беше приятел с онзи, който умря, нали? Добре, но аз ти казвам, че мъртвите не стигат. Иди кажи на войниците да слязат долу и да ми донесат това, което искам, което тетрархът ми обеща, това, което ми принадлежи.

Искам веднага да ми донесат на сребърно блюдо... Искам главата на Иоан.

Елате тук, войници! Слезте в този водоем и ми донесете главата на онзи човек! Тетрарше, тетрарше, заповядайте на вашите войници да ми донесат главата на Иоан!

Оскар Уайлд